Училище за родители

Чувствате се объркани от детето си – то не се държи по същия начин, по
който вие сте се държали като дете. То е тихо и резервирано. Вместо да се
потопи в игрите, предпочита да гледа отстрани другите деца. Понякога ви
говори, друг път предпочита да мълчи. Прекарва много време само в стаята си,
социалният му живот се ограничава до двама души и което е още по-странно за
вас – то се чувства добре от това. Определено имате интровертно дете вкъщи!
Много често екстровертните родители се тревожат за интровертните си
деца и дори се чудят дали децата им са психически и емоционално здрави.
Естествено децата могат да страдат от раздразнение и депресия подобно на
възрастните, затова е добре да се запознаем със симптомите на депресията, за
да можем да я разграничим от интровертния темперамент.
Интровертните деца ще бъдат много щастливи, ако приемете тяхната
вродена затвореност. Предлагаме ви списък с неща, които ще ви помогнат подобре да посрещнете нуждите на интровертното си дете:
 Приемете, че няма нищо необичайно или срамно в това да си интровертен –
според изследвания около 30% от населението е интровертно. Такъв
темперамент имат известни личности като Бил Гейтс, Уорън Бъфет,
Кристина Агилера, Ейбрахам Линкълн, майка Тереза, Махатма Ганди.
 Приемете, че темпераментът на детето ви е вроден – доказано е, че двата
типа хора използват различни части от нервната си система – екстровертите
предимно симпатиковата нервна система, а интровертите –
парасимпатиковата. Интровертите имат повече сиво вещество във
фронталния кортекс, който се свързва с абстрактното мислене и вземането
на решения. Това обяснява защо интровертите са по-внимателни и
резервирани, когато вземат решения.
 Въвеждайте детето в нова среда и го запознавайте с нови хора постепенно
– интровертите се чувстват напрегнато и раздразнено в нова среда и сред
непознати хора. Опитайте се да пристигнете по-рано за парти, за да има
време детето ви да опознае средата или му разкажете предварително къде
отивате, какво ще правите там и кой ще присъства. Независимо към каква
новост се опитвате да го приспособите, важно е да уважавате границите му,
но не и да се откажете от събитието.
 Напомняйте на детето, че може да си почине от общуването, ако се измори
и претовари – общуването е силно зареждащо за екстровертите, но за
интровертите то може да бъде крайно изтощително. Следете детето за
признаци на умора.
 Похвалете детето, когато предприеме стъпки към социализация – кажете му,
че се възхищавате на опитите му да общува и го поощрете.
 Припомнете му моменти, когато в началото се е страхувало от нещо, а
после му е било забавно – позитивният опит ще даде повече сигурност и ще
намали чувството на страх и изнервеност у интроверта
 Помогнете на детето да култивира желанията си – вашето дете може да има
уникални интереси, дайте му възможност да ги развива. Вглъбяването в
някаква дейност може да донесе радост и самоувереност на детето и да му
даде шанс да общува с други деца с подобни интереси (вероятно със същия
темперамент).
 Поговорете с учителя на вашето дете за неговия темперамент – това ще
помогне на учителя да разбере поведението му и да насърчи
взаимодействието му с другите.
 Научете детето да отстоява себе си – научете го да казва „не“, когато друго
дете му вземе играчката или да потърси помощта на възрастен, ако е
тормозено от други деца. Важно е да покажем на интровертното дете, че
гласът му има значение.
 Уверете се, че детето ви се чувства изслушано – ако нямат родител, който
да ги изслушва и да отразява това, което мислят подобно на ехо,
интровертите могат да се загубят в мислите си.
 Разберете, че детето може да не ви помоли за помощ – интровертите имат
склонност да се затварят в проблемите си, те не говорят за тях и не искат
помощ. Изслушвайте детето и му задавайте въпроси.
 Не слагайте на детето етикета „срамежливо“ – това определение има
негативен нюанс и ако се използва в присъствие на детето, то добива
усещането, че това е нещо фиксирано, което не може да се контролира.
Освен това слагането на етикети не помага на детето да разбере истинската
причина за своята свитост – а именно интровертния си темперамент.
 Не се притеснявайте, ако детето ви има само един или двама близки
приятели – то предпочита задълбочените връзки и тесния кръг от приятели
и не се вълнува от това да бъде известно.
 Не се засягайте, когато детето ви има нужда да остане насаме със себе си –
всяко нещо, което изкарва детето извън вътрешния му свят го изтощава
(като ходене на детска градина , общуване с хора, нова рутина). Не се
чувствайте наранени, ако детето ви има нужда да прекара малко време без
вас – да разгледа книга, да си играе въображаема игра, да поседи пред
компютъра. След като си почине, вероятно само ще пожелае да прекара
малко време със семейството си.
 Празнувайте темперамента на детето си – бъдете готови не само да
приемете темперамента на детето си, а да го приемете като съкровище.
Интровертните деца обикновено са мили, внимателни, съсредоточени и
могат да бъдат много интересна компания, когато ги предразположите.

Как да се справим с хиперактивните деца Автор: Мадлен Алгафари

В днешното време на технологии и информация имаме все позабързано ежедневие. Това се отразява и на нашите деца. Като че
ли лавина от неуправляеми деца залива планетата, тази „болест“
стана модерна през последните десетилетия, въпреки че преди 20
години почти не се споменаваше за нея.
Много родители се обвиняват за това поведение на своите
деца и си задават въпроса „Къде сгреших?“ Ако изобщо можем да
говорим за грешка в този случай, тя не е умишлена. Това поведение
е отражение на забързания начин на живот на родителите. Залети
сме от информация от многобройни източници и канали. Това
пренатоварване с излишна информация ни се отразява като стрес,
който рефлектира и върху крехките детски души. Изискваме
толкова много безсмислени действия и знания от тях, че не им
остава друго освен да реагират превъзбудено и разконцентрирано.
Това е естествена защита на организма - да изключи вниманието
към всяка нова информация и да търси физическа активност, за да
се разтоварва от пренапрежението.

Какво се разбира под хиперактивност

Тази диагноза се поставя трудно, защото при децата се наблюдават
различни проявления. Психолозите изброяват множество симптоми,
които водят до разнообразни реакции при децата. Хиперактивното
дете е много лесно възбудимо, малко спи, физически е много
активно, досажда често на възрастните с много въпроси или с
тотално неподчинение, понякога е високо надарено в нещо, има
богат речник, свръхизобретателно и находчиво е, неспокойно,
тревожно, прекъсва разговора, намесва се навсякъде, прави много
пакости, въпреки, че не е глупаво, много е импулсивно, хаотично,
разсеяно, понякога мързеливо, не довършва започнатото,
своенравно, егоцентрично, нетърпеливо, агресивно до прилагане на
физическа сила, лъже и дори краде понякога в знак на протест или в
желанието си да блесне пред връстниците, търси всяка възможност
(дори и непозволената), за да бъде забелязано, с две думи:
проявява пълен антиконформизъм и съпротива срещу огромния
натиск на модерното масово общество.

Какво да правим, ако детето е хиперактивно

 Много е важно да се запази пълноценен контакт между
родителите и детето. Чрез дълбоките и искрени
взаимоотношения с него се намалява вероятността то да търси
вниманието на родителите си чрез протестни изяви.
 Бащата да бъде ясен пример за детето. Хиперактивните деца са
предимно момчета, затова е важно да бъде изграден силен
образ на бащата, който не само да защитава, но и да поставя
ограничения.
 Канализиране на енергията им в креативни дейности, спорт или
туризъм. При този тип деца наказанията по-често не работят,
много по-добре им действат поощренията на правилно
използваната енергия. Също така децата могат да бъдат
поощрявани за всяка проява на самодисциплина и отговорност.
 Бъдете пример за детето. Нека се опитаме да се забавим и да
си позволим да се спрем за малко, да наблюдаваме и да си
разрешим нужната доза пасивност за по-спокоен живот.
 Да обичаме! Родителската любов е изключително важна за
децата. В никакъв случай не трябва да позволим държанието на
детето да рефлектира върху отношението ни към него и то да
почувства, че не е обичано.
Ако едно дете е хиперактивно това не означава, че е лошо или е
допусната нарочно някаква грешка от родителите. Много световни
гении са били хиперактивни деца, например Айнщайн и Моцарт, а и
всички революционери в човешката история също са били.

Хиперактивност в ранна детска възраст

Внимание
Оставено без лечение, това нарушение се задълбочава в юношеството и в зряла
възраст, като може сериозно да наруши личностното развитие и социалното
функциониране на отделния индивид. Навременното му разпознаване и
адекватните терапевтични мерки - посещаване на психолози, детски психиатри
и невролози, могат напълно да отстранят това отклонение.
Как да помогнем на хиперактивното си дете?
„Важно е да знаем, че хиперактивните деца имат нарушение на
поведението, а не на интелекта или познавателната функция. Това се
отразява във всички аспекти на детското функциониране – отношения с
връстници, към авторитети, към училище и способността за справяне със
всекидневните взаимоотношения, но това не е констант – понякога
хиперактивността може и да прерастне в безпокойство.“
Предлагаме ви едно мнение на Милена Манова, която е психолог –
психотерапевт, преподавател и супервизор по позитивна и детска психотерапия.
Управител на Институт по Позитивна психотерапия. Председател на БАТА
(Българска асоциация по транзакционен анализ). Автор на книгата
„Хиперактивното дете”, съавтор на Терапевтични приказки за деца и родители –
„Защо все аз?” и „Емоционални карти”.
Моля, вижте видеото ТУК

Оставено без лечение, това нарушение се задълбочава в юношеството и в зряла
възраст, като може сериозно да наруши личностното развитие и социалното
функциониране на отделния индивид. Навременното му разпознаване и
адекватните терапевтични мерки - посещаване на психолози, детски психиатри
и невролози, могат напълно да отстранят това отклонение.
Как да помогнем на хиперактивното си дете?
Прочетете още едно мнение на:
Мая Угрюмова – психолог, фамилен психотерапевт; консултира в частна
практика, МБАЛ „Здравето“ и ЧОК„Светлина“
и
Стела Даскалова – семеен консултант и автор на бестселърите „Всичко започва
от детството”, „Какво се случва с любовта?” и „ Всяко дете е герой”
на адрес ТУК

Кои са най-големите грешки, които родителите правят по
отношение на децата?

 Най-грешното е да лишат детето си от любов. След това - да не
правят разлика между любов и одобрение или любов и
уважение. Можем да не одобрим постъпка, но не и да
демонстрираме, че спираме да обичаме. Това е най-коварната и
незряла форма на манипулация, която все още някои родители
възприемат като правилна.

Как да разбере един родител, че детето му го манипулира?

 Ако познава детето си, ако общува постоянно с него, не може да
не разбере. Но да не забравяме, че манипулацията не е само
нещо лошо. Когато се опитваме да спечелим вниманието на
някого също е манипулация, когато даваме, за да получим -
също. Има и родители, които не разбират, че са манипулирани,
но това са родителите, които малко познават децата си.

Как се реагира в такава ситуация?

 Зависи за каква манипулация става дума. Но със сигурност не се
реагира с бой. За всеки осъзнат възрастен е ясно, че с доброто
се възпитава и стимулира в правилна посока, със зло се постига
само реваншизъм и се генерират бъдещи проблеми. Разговаря
се, не се отхвърля личността на детето, а постъпката. И
зрелият родител си задава въпроса: "С какво допринесох детето
ми да ме лъже?", ако става дума за лъжа, а не за безобидните
опити на малките да привличат внимание. Понякога децата
тестват през манипулацията властта си над родителя и
проверяват докъде могат да наложат своята воля. Реакциите на
родителя е добре да са балансирани - да приемат детската воля,
за да се чувства детето значимо или да я отхвърлят, ако я
намират за неуместна или застрашаваща детето. Но във всеки
случай да му покажат, че директното открито говорене е повярното поведение, а не заобиколните манипулации.

Ако един родител вече е загубил авторитета си пред детето (за
деца под 7-годишна възраст), има ли начин да го възвърне и
как?

 Има, разбира се. Като не лъже, като тренира уменията си за
спокойна сила и топла категоричност. Като не се оставя да
бъде постоянно доминиран от детето си, но и като умее да се
вдетинява понякога, за да говорят на един език. Със сигурност не
става с насилие. Насилва само слабият. Силният човек не
подхожда силово!

Как да реагираме, ако забележим, че детето лъже системно?

 Първо да си зададем въпроса: защо се страхува да ни каже
истината? Явно сме му пратили посланието, че не сме способни
да чуваме истини. Второ, като родителят сам не дава пример за
това как се лъже. Трето, като започнем да поощряваме казването
на истината.

Какво мислиш за наказанието като метод за корекция на
поведението на детето?

 В миналото на човеството децата са били наказвани доста
сурово. В Средновековието дори за сериозно провинение са
вкарвали детето на фурнаджийската лопата за секунди в още
топлата пещ. Има данни, че в Германия е съществувал общински
служител, който е идвал да бие детето, когато родителят е
твърде милостив. Детският труд е бил жестоко експлоатиран
също. Днес,... слава Богу днес знаем, че наказанието трябва да е
крайната мярка. Поощрението е това, което безболезнено
възпитава. Когато хвалим, детето дори ни е съюзник в процеса на
собственото си възпитание. Много е важно децата да знаят, че са
сгрешили, а не са грешни. Когато все пак се налага да се
приложи наказание, то е добре да е отнемане на удоволствие, а
не създаване на неудоволствие. Защото садистичните наказания
от миналото (някои дори може би ги помнят) като колениченето с
вдигнати ръце зад вратата върху орехови черупки водят само до
едно - трупане на желание за реванш.

А за заплахата?

 Заплашва слабият човек. Само това мога да кажа. Ако един
родител е стигнал до там, че да не разполага с никакви други
средства за възпитание и си мисли, че като вменява страх, ще
постигне нещо, трябва да работи със себе си непременно.

Трябва ли двамата родители да участват във възпитанието на
детето?

 Разбира се. Майката учи как се живее във вътрешния свят,
бащата - във външния. Тя е пристан и утеха, той - източник на
правилата. Тези роли, разбира се, не са математически
поделени, но все пак са предвидените от природата здрави
тенденции.

Какво се случва, ако само единият родител участва във
възпитанието?

 Ако родителят е умел и осъзнат, няма да се случи нищо лошо. Не
е лесно да се играят и двете роли - и на майка, и на баща, но все
пак най-добрият вариант е да участват и двамата.

Доколко е важен личният пример на всеки родител?

 Децата малко учат от казаното, а по-скоро от показаното.
Неслучайно "показвам" звучи като превъзходна степен на
"казвам", защото е повече от казвам. Примерът учи, не думите -
още повече там, където се разминават.

Какво мислиш за възпитателния подход „Ако направиш..., ще ти
купя...“?

 Ако родителят разчита на играчката или шоколадовото яйце като
допълнителни патерици във възпитанието, пак означава, че не
разполага сам с достатъчно други ходове да постигне желаното.
Принципът "ще получиш, ако си дал" е верен, но е грешно, когато
само материални неща се дават. Това създава консуматорски
дух, не се ценят играчките после, а и нематериалното даване не
се преживява после от детето като даване.

На каква възраст трябва един родител да даде
самостоятелност на детето си и под каква форма?

 На всяка възраст има неща, за които трябва да се дава
самостоятелност на детето. Така то все повече развива
самоувереността. Важното е да са съответните на възрастта.

Как да реагираме, ако детето проявява агресия?

 Не и с агресия от своя страна, защото иначе се затваря
порочният кръг "ти - на мен, аз - на теб". Важно е първо да не му
демонстрираме ние агресивното поведение като норма. Но имам
предвид в случая насилническото поведение. Защото да се
себеотстоява е важно за него. Когато агресията е добронамерено
казване на истината, без етикети, без ругатни, тя е градивна.
Спокойната сила и топла категоричност са добрите реакции.
Важно е и да знаем, че детето, което не проявява никаква
агресия, означава, че вече е потиснато.

Има родители, които отказват да използват думата „Не“ и
отказът като възпитателен метод. До какви последствия би
могло да доведе това?

 Не е нужно да е терапевт човек, за да даде отговор на този
въпрос. Имаме си един хубав израз: "да ти се качи на главата"
някой. Когато едно дете бъде овластено до степен да командва
родителя си, последиците са точно толкова опасни, колкото и
когато родителят мачка и не дава никакво право на свободна
воля у детето. Създава се проблем - нарушено чувство за лични
граници, независимо в коя от двете посоки. И в двата случая това
носи страдание за детето след време, а и за самия родител -
също.

Съвети за родителите от Габриела Тодорова

Кои са най-добрите съвети за родители? Ето на този сложен въпрос ще се
опитаме да дадем отговор в тази статия. И добрата новина е, че малките неща
правят разликата. Вие безспорно искате да бъдете от тези родители, които отделят
време, за да научат децата си на добри маниери, навици и поведение. Но кога и как
в хаоса на ежедневието да отделите внимание за това? Спокойно. Трикът се крие в
осъзнаването на моментите, в които вашите реакции и действия, могат да помогнат
на малкия ви наследник да израсте по най-добрия възможен начин. Ето някои
съвети, споделени от експерти - как да бъдете по-добри родители:

Бъдете внимателни със сравненията и етикетите.

Независимо на каква
възраст е вашият наследник, избягвайте да го сравнявате с останалите деца.
Възприемайте го като уникална личност с индивидуални интереси. Ако малчуганът
ви е срамежлив и тих по природа, вероятно не е бил предразполаган към друго
поведение. Обръщайте внимание на моментите, в които играе и се отпуска. Тогава
го насърчавайте да говори и да изразява себе си. Сред братята и сестрите,
сравненията може да доведат до етикети. С “нашият малък учен” може да назовете
с умиление синът си, който е обсебен от книгите. “Малкото ни зверче” – може да
използвате за определение на по-енергичната му сестра. Дори миловидни похвали,
относно качествата на децата, изказани като подобни определения, може да се
окажат проблематични. Със сигурност ще има моменти, в които ще се хващате, че
описвате нещата, които те харесват и не харесват. Опитайте се да перефразирате,
като вместо “диво” използвате “енергично”, вместо “срамежливо” – “внимателно” и
т.н.

Давайте добър личен пример.

Децата наблюдават всяка ваша стъпка.
Особено за бебетата и малките деца поведението на родителите им е много позначимо, отколкото думите. Независимо дали го осъзнавате, вие учите наследника
си на нещо през всяка минута, която прекарвате заедно. От това, как се справяте
със стреса или как празнувате успеха, до това как поздравявате съседа на улицата,
малкото ви копие наблюдава и разбира как да реагира в определени ситуации.

Оставете детето ви да прави грешки.

Ако вашето 2-годишно хлапе строи
кула и видите, че последното блокче от конструктора, което поставя на върха й ще я
разруши и ще падне, не го спирайте. Няма как да разбере последствията, ако не
види резултата от действията си. Думите няма да постигнат този ефект. В ситуации,
в които няма опасност от нараняване, оставяйте малчугана да се учи сам от
грешките си. Оставете детето да се облича и обува само, а след това му показвайте
къде е сбъркало.

Не правете нищо.

Специалистите препоръчват да оставите децата да
скучаят. В такива моменти те следват собствените си мисли, а действията им са
насочени от тях. Наблюдавайте ги и им оказвайте помощ при нужда. Може да им
предоставите играчки и материали, а след това да ги оставите да се занимават
сами, като следите действията им. Изключете телевизора и компютъра. Но ако
детето ви помоли повече от веднъж да играете с него, не му отказвайте, дори и да
бъде за малко.

Преразгледайте използването на храната като награда или утеха.

Това, от
което имат нужда децата и което е важно да им се даде е вашето внимание – чисто
и просто. Това означава всичко на света за тях. Когато предлагате на децата
награди под формата на сладкиши, вие им внушавате, че храната е по-важна и
ценна от една прегръдка или усмивка.

Гледайте отвъд лошото поведение.

По някаква причина детето ви ще
наруши всяко едно от правилата, които сте създали, рано или късно. Но ако
реагирате на всяко нарушение с еднакво неодобрително изражение, то едва ли ще
разбере първоначалните последствия от нарушаването на правилата. Най-достъпно
казано, грешното поведение на малчугана е директен резултат от факта, че той не
може да контролира своите емоции. И една от най-важните задачи на всеки родител
е да научи децата си как да го правят. И докато лесно може да наложите
дисциплинарна мярка, защо не опитате да проведете един спокоен и съчувствен
разговор. Задавайте въпроси на детето и правете предположения. “Сестра ти плаче,
защото си взел мечето й. Какво ще я накара да се почувства по-добре? Можеш ли да
помогнеш на мечето й да я гушне и да се успокои?”

Доверете се на инстинктите си.

Намеренията ви са добри. В желанието си
да направите най-добрите избори, които се отнасят и засягат вашето дете, вие
непрекъснато четете и се информирате. Как да му осигурите пълноценно и
балансирано хранене, да осигурите нуждата му от сън и развлечения и още безброй
неща. Това може да бъде изтощително и да усещате чувство на вина, ако не
успявате да му осигурите всичко. Експертите съветват да се доверите на вашите
инстинкти, защото никой не познава собственото ви дете по начина, по който вие го
познавате. Не е нужно да спазвате общоприетите стандарти и да се съобразявате с
всичко, което е нормално за възрастта на хлапето ви, ако на него му е неприятно. Не
го принуждавайте насила. Понякога е нужно повече време и търпение.
Бъдете готови за промените. Децата растат и се променят не само на
сантиметри и килограми. Променят се предпочитанията, емоциите и познанието им.
Нещата, които до скоро са обичали, вече се избягват и се заменят с нови. Това е
нормално и го приемете като нещо естествено. Ролята на родителите, докато
техните бебета се превръщат в тинейджъри, е да се развиват заедно с тях.

Не давайте на децата си да ядат: “боклуци”

– хранете ги само с пресни и
хранителни неща, които са пълни с витамини и фибри и са нужни за подрастващия
им организъм. Не дръжте в дома си газирани напитки, чипс и сладкиши. По този
начин малчуганите няма да ги търсят и да искат да ги консумират.

Правете си почивка.

Всеки родител има нужда от време, което да прекара
далеч от децата си, да релаксира, да се откъсне от ежедневните задачи. Оставете
децата на грижите на доверен човек за известно време и се насладете на почивката.
По този начин ще бъдете добър родител и балансиран човек.
Учейки нови неща, с които да подобрите родителските си умения показва, че сте
загрижен и интелигентен родител. Следвайки на практика съветите от статията, ще
получите нужната увереност, за да продължите напред и да се справяте с
ежедневните предизвикателства, които детето ви поднася. Надяваме се, че нашите
съвети ще ви помогнат да научите повече за правилното отглеждане на
малчуганите.

Тръшкането при децата и как да реагираме като родители

Автор: Нели Василева-Стефанова- специалист по ранно детско развитие,
детски и семеен психолог

Тръшкането на детето е често срещан проблем във възрастта 1
– 3 години, а при някои деца и в по-късна възраст. Според повечето
психолози, тръшкането започва с етапа, в който детето открива
своята индивидуалност, опитва се да построи свои правила и да
покаже, че вече не е просто пеленаче, което е изцяло зависимо от
родителите си. Като добавим и личния темперамент, никнещите зъби,
нарастващата потребност да привлича внимание и това, че детето все
още не може да говори, но вече съзнава какво иска, без да има
умението да го изрази, то изпада в гневни изблици, с които цели да
покаже мнението и желанията си и да отстои своите позиции. Затова и
не бива да пречупваме опитите на детето да изрази и отстои себе си.
Важно да разберем, че проблемът не идва от това, че детето се
опитва да отстои себе си. Проблемът е в начина, по който детето
отстоява себе си. Ролята на родителя е да го насърчи да има
собствено мнение и да го заявява и отстоява, но да научи детето как е
уместно да става това. Крясъците и въргалянето по земята
определено не са начин за заявяване и отстояване на себе си и
детето е важно да научи това. Колкото по-рано го научи, толкова подобре.
За да се отучи детето от тръшкането и гневните изблици е много
важна Вашата реакция като родители. Не му се карайте, не го
обвинявайте и не му се гневете – винаги помнете, че то е просто
малко човече, което сега се учи и е нормално не всичко да се
получава по най-добрия начин от първия път. Просто му покажете кое
поведение толерирате и кое не и ако му подавате ясни и
недвусмислени сигнали, детето бързо ще се ориентира и ще се
поправи.
Психолозите съветват, че най- важно е адекватното родителско
поведение.
Ето най-разпространените погрешни родителски реакции на
детските гневни изблици:

1. Говорите му успокоително, за да му мине. Грешка!

Изобщо няма да му мине от спокойния ви глас. Със същия успех
можете да си мълчите – няма да е нито по-нещастно, нито ще
допринесете по-малко за приключване на крясъците му, а дори има
вероятност да сте по-ефективни, докато не говорите. Когато му
говорите успокоително, детето разбира, че според вас то е в правото
си да реве и крещи, и усеща, че ви е страх да реагирате по-твърдо.
Това го кара да плаче по-дълго, понеже то вижда шанс да ви накара
да направите това, което иска.

2. Опитвате се да го убедите, че не трябва да крещи, че не е в
правото си, че това, което иска е забранено, защото…Грешка!

Детето въобще не се интересува защо е забранено нещо или какви са
плановете на родителите му за прекарване на деня. То иска да получи
веднага желаното (предмет или внимание) и въобще не се интересува
какво мислите вие. Отново, ще допринесете повече, ако мълчите.
Обяснение трябва да се даде, но не по време на тръшкането, а едва
когато детето се е успокоило напълно и е видяло, че тръшкането не
дава резултата, който то желае. Най-добре е по-късно през деня да се
обясни отказа.

3. Опитвате се да залъжете детето, като забранявайки му нещо,
му предлагате друго на негово място (играчка например). Грешка!

Детето трябва да разбере, че тръшкането не е приемлив вариант на
реакция, и да му дадете играчка (само и само да се успокои) е
равносилно на награда, за това, че се е тръшкало. А то отлично знае,
че му давате не каквото иска, затова често не приема поднесения
подарък. А вие го поднасяте едва ли не като извинение, че сте
разстроили детенцето. Не го залъгвайте с нищо друго. Вниманието му
трябва да остане върху първоначално желаното нещо. По този начин,
комбинирайки съсредоточеността му върху исканото с липсата на
резултат от тръшкането му ще го научите, че тръшкането няма да
доведе до желаните резултати.

4. Детето се тръшка известно време (5 секунди или 20 минути) и
накрая му давате каквото иска. Грешка!

Най-голямата ви грешка! По-лоша трудно ще допуснете в подобна
ситуация. Да, вие си мислите „Детето толкова крещя, плака, толкова е
нещастно… горкото! Аз съм ужасен родител, че така го карам да
страда, а то само искаше…. И за да се покажете добри, давате на
детето това, за което е плакало. Какво разбира детето от това?
Разбира, че ако плаче достатъчно дълго, ще получи каквото иска,
независимо какво иска. Тук вече родителите стават лоши, а не когато
му забраняват. Работата на родителя е да определя правилата, да
поставя необходимите ограничения и да решава какво ще се случва.

5. Не е нормално да „играете“ по правилата на детето, нормално
е то да следва вашите.

Не е нормално да го свиквате, че ако крещи и плаче, ще получава,
каквото иска в живота. Не трябва и да си подкопавате авторитета,
като му позволявате да прави каквото си иска. Ако вас не слуша, кой
може да го контролира?

6. Не се мислете за лоши родители, само защото възпитавате
детето си и се стараете да направите разумна личност от него.

Много родители правят най-голямата грешка при възпитанието -
именно с позволяването на абсурдни неща, само и само то да не
плаче. Не може да се съгласявате с всичките му желания, особено
след като сте наясно, че на 2-4 годишна възраст желанията на детето
се сменят непрекъснато.

И за финал – не забравяйте, че детето Ви е дете, а не възрастен
човек и няма как да очакваме да подхожда разумно и осъзнато като
възрастен. Сега му е позволено да поплаче и да се поинати. Ако не го
направи сега, то кога – като порастне ли? Не се сърдете не детето и
не го укорявайте. Просто спокойно му покажете, че така не става и с
рев и тръшкане нищо полезно няма да получи. Като се успокои, го
гушнете и си поговорете и имайте търпение, докато то се научи.
Успех

Глезите ли децата си?

Понякога е по-лесно, отколкото осъзнавате, защото няма
как да не обичате малките си съкровища и да не искате да им осигурите целия
комфорт, на който сте способни. Добрите намерения и грижи понякога водят до
нежелани последици. Няма да направите услуга нито на себе си, нито на
наследниците си, ако прекрачвате границата. Всеки родител допуска моменти
на слабост, които позволяват на хлапетата да се държат глезено. Ако не искате
след време, те да се сблъскат сами със студената действителност извън дома,
ще имат нужда от вашата помощ, за да се променят и интегрират. И все пак, за
да се убедите, че действията ви не са погрешни, прочетете редовете по-долу и
си отговорете честно на въпросите, а след това си направете сами заключение.
И ако резултатите не ви харесат, имайте предвид, че колкото по-късно
започнете да въвеждате промените, толкова по-бавно ще ги видите като
отражение в малчуганите.

Проверете глезите ли децата си

1. Никога не се вълнува
Когато кажете на детето си, че отивате на специално пътешествие или
излизате навън за нещо вкусно, то изглежда ли съвсем не толкова
ентусиазирано? Вероятно е прекалено разглезено и свикнало да получава
лесно и често подобни неща и ги смята за даденост.
2. Без “благодаря” и “моля”
Забравя ли често добрите маниери вашето дете? Това показва само, че тя или
той се държи грубо и разглезено.
3. Изисква нещата, не пита
Ако детето ви не пита дали може, а направо изисква, вероятно прекалявате с
доброто отношение и го разглезвате.
4. Моментален плач
Думата “Не” разплаква ли веднага мъничето ви? Ако отговорите положително, а
детето ви вече е на определена възраст, това е лош знак. Но най-показателно в
случая е дали се поддавате на манипулацията. Ако не – браво на вас! Сълзите
са само тест, за да види дали ще се хванете. И ако паднете в капана, значи е
време за сериозна промяна в родителските ви подходи. Животът няма да
предложи на детето ви само слънчеви лъчи, ако плаче постоянно. И вие сте на
ясно с това.
5. Факторът вина
Дали порасналото ви дете не използва картата с вината заради работата,
развода, по-малките доходи от приятелите или по-голямата ви стриктност, в
сравнение с родителите на връстниците му? Дребният манипулатор ще
използва чувството ви за вина, за да постигне желаното. Но този номер работи
само при вас, а не и в света навън.
Не се чувствайте виновни за това, че работите, за да плащате сметките. Имате
право и на кариера. Децата на работещите майки и бащи са също толкова
успешни, колкото останалите с майки, които си стоят в къщи. Ако сте
разведени, това е ужасно за децата, но ако ги глезите няма да им помогнете да
се приспособят към развода и живота по-бързо. Вие няма да разрушите света
им, а просто ще го промените. Бъдете постоянно присъстващ в настоящето им
родител и изисквайте същото и от бившия. Всичко, от което се нуждае детето
ви е много любов и разбиране. Трудно е да не се чувствате виновни, когато
децата ви се борят с развитието си, емоционално или физически, което прави
нещата по-трудни. Но като ги глезите, няма да ги улесните. Напротив, ще
направите нещата по-тежки. Учете ги да се приемат и обичат точно каквито са и
да работят усилено за постигане на мечтите си. Това ще ги отведе по-далеч,
отколкото прекомерни подаръци всеки ден!
6. Не иска да участва
Разглезеното ви дете може да не иска да взима участие или да се
присъединява заради собствените си убеждения към определени занимания,
които не намира за достатъчно добри и вълнуващи. Този тип поведение
всъщност идва от страна на родителите, така че ако забележите подобно
държание от наследника си, се вгледайте в себе си. Вижте своите убеждения
относно правата и задълженията. Корекцията в нагласата е в реда на нещата.
7. Не показва благодарност
Детето не изразява своята благодарност към направените малки или големи
подаръци или жестове от семейството или приятелите. Помислете над това, че
още в ранна детска възраст трябва да възпитате това в него.
8. Държи се грубо
Ако наследника ви се държи грубо с хората от ежедневното си обкръжение се
вгледайте в собственото си поведение и това на най - близките. Дали вие не се
държите така и то не следва личния ви пример или примера на някой близък?
Вероятно вече сте на ясно. Не бъдете прекалено критични – всички сме хора и
грешим. Но ако смятате, че отглеждате разглезено дете, значи е време за
промяна и нови родителски стратегии. Очаквайте много съпротивление в
началото, особено ако детето ви е по-голямо.
 Въведете правила – ясни и строги, но справедливи и изисквайте от детето и
останалите възрастни да се спазват.
 При необходимост кажете твърдо “Не”. При повторно задаване на въпроса,
отговорете: “Попита и вече отговорих”.
 Игнорирайте изблиците на раздразнение.
 Попитайте по-големите деца дали искат да помагат доброволно на
организация, съсед или приятел в нужда. Ако откажат, премахнете
привилегиите, от които се възползват, докато схванат идеята.
 Направете класация с награди – награждавайте малчугана всеки път, когато
прояви съпричастност и благодарност. И не забравяйте, че наградите не са
само материални и по-скоро демонстрирайте положително отношение към
промяната.
 Поощрявайте доброто поведение, като изразявате одобрение и
удовлетвореност.

Малките деца и приучаването към гърнето –
колкото по-рано, толкова по-добре

Западната тенденция да се обучава детето на гърне след 2-годишна
възраст се разпространява най-вече заради подкрепата и насърчението на
педиатрите - хората, чиято дума е "закон". Проблемът с приучаването към
гърнето тормози много родители, докато децата не станат на 3-4, а понякога
дори на 5 години. Как е възможно това да се приема без притеснения?
Главната идея на педиатрите (и на компанниите, произвеждащи
памперси!) е, че децата не са физически, психически и емоционално готови да
започнат да използват гърнето преди да станат на 2 години. И сега – защо
тези твърдения са пълни глупости.
Да започнем с връщане в недалечното минало - когато вие сте били
деца. Тогава не е имало памперси. Пелените не са били еднократни и след
всяко изхождане, майка ви е трябвало да пере пелената (за справка, попитайте
родителите си). Всяко едно дете е било научавано да използва гърнето
веднага, като се научи да ходи. Идеята е била да се изчака, докато детето
може физически да отиде до гърнето. Дете на година и половина с пелена е
било рядкост и то ако има някакво забавяне в развитието или заболяване.
Какво се случва сега? Обществото се модернизира, родителите работят
и е много по-удобно да оставят децата по памперси, и то по цели часове, без да
ги сменят! Приучаването към гърнето и без това им се струва трудна задача, а
и "Как ще го обясня на едногодишното дете?".
Истината е, че детето на 1 годинка е достатъчно интелигентно, за да
схване, че от него се иска "да прави Това - Там" - в случая, да пишка и ака в
гърнето. При това изобщо не е необходимо да се обяснява каквото и да било.
Просто известно време, когато детето пишка и ака, майката трябва да го държи
над гърнето и веднага като проходи, детето ще знае, че се ака и пишка в
гърнето. Без грам обяснения!
Педиатрите и производителите на памперси се застъпват за
емоционалната и физическата готовност и представят приучаването на дете
под 2 години към гърне като насилствено, което, разбира се, не е така.
Физически детето е в състояние да контролира пикочния си мехур едва няколко
месеца след раждането си. Ако все пак се съгласим с това твърдение, как
тогава ще обясним, че всички ние сме били емоционално, физически и
психически готови да ходим, където трябва по голяма и по малка нужда на
възраст 1 година? Защо нашите деца не са готови, а ние сме били? Няма
никаква логична причина, дори нелогична причина няма.
Друг проблем с обучението на гърне в по-късна възраст е, че детето
дотогава е свикнало да бъде мокро и да пишка и ака, без да се налага да
съблича дрешки, да търси гърнето (не че е голямо търсене, като го оставяте на
едно и също място всеки път), после да ги облича, да ви извика да му
помогнете или да изхвърлите съдържанието... Е, нищо чудно, че на 2 години
никое дете няма да иска да ползва гърнето. Докато на 1 годинка детето все още
не е развило желание за противопоставяне, няма проблеми с израстването от
друг характер (общуване с други деца, ревност от братче/сестричка...и какво ли
още не),и това е идеалното време да научите детето на гърне. След това,
детето развива своето мнение и изобщо започва да общува и има съвсем други
неща, за които да мисли, а гърнето остава на заден план, ако не е отдавнашен
навик (като храненето, дишането, спането...).
Списъкът на д-р Бразелтон - педиатърът въвел термина "готовност" при
децата ("Признаци, които показват че детето е готово да бъде научено да
използва гърнето"), включва някои много интересни точки, според които детето
или е готово или не е готово. Една от точките е "Детето започва да подрежда
вещите по местата им", което предполага, че само ако детето подрежда нещата
си, то знае къде се намира гърнето. Но също така намеква, че няма как детето
да знае къде се намира гърнето, ако не изявява желание за подреждане (само
за справка, аз започнах да си подреждам вещите като станах на 12 ). Едното
просто няма връзка с другото. Детето знае къде е кошарата, играчката и други
много преди да изяви желание да ги подрежда. Следващата точка е "Детето
става социално, иска да зарадва родителите си" - след година и половина,
детето развива противопоставянето си, а не желанието да зарадва родителите
си. Това желание е докато е на годинка, или чак след третата година, когато е
преминал периодът на "НЕ" и "Няма пък!". Трета точка е абсурдна - "Детето
проявява независимостта си чрез употреба на думата НЕ"- как тогава ще го
убедите да отиде на гърне, не е ясно. "Замърсените пелени предизвикват
дискомфорт (сякаш преди да стане на 2 години, детето не може да изпита
дискомфорт) и детето настоява да бъдат сменени - ако се е стигнало чак до
настояване от страна на детето, по колко часа трябва да го оставяте с
памперси, без да ги смените?! Способността да си свали и обуе панталонките
не се отнася към готовността за обучение. Тук много по-важна е природната
способност да управлява мускулите на сфинктера, координирайки важните
естествени нужди. Въпроса с дрехите на първо време се решава от майката.
Когато поотрасне, детето поема отговорността за естествените си нужди, но
дълго време (до около две години) вика мама на помощ, за да му събуе
панталонките. Способността да ходи, да сяда и да се навежда също няма нищо
общо. В Африка изхождат новородените в полулегнала поза в ръцете на мама.
По-голямото бебе може да се изхожда в поза “седнало на ръце”.Тук наистина
има много различни позиции и възможности. Важно е друго – това, че детето
може да контролира мускулите на сфинктера още преди да може да се обръща
или седи.
Има още много точки... Забавлявайте се с написаните глупости от д-р
Бразелтон, чиито статии промиха мозъците на САЩ и Западна Европа.
Защо се разви тенденцията да бъдат научавани децата на гърне след
като навършат 2 години? Компаниите производители на памперси имат
интерес. Ако една майка купува памперси 1 година и спре, те печелят някаква
сума. Ако същата тази майка купува памперси 3 години, печалбата на
компаниите е тройно по-голяма. А сега си представете колко деца живеят само
във вашия град, умножете ги по градовете и селата в цяла България и вижте
колко печелят само българските производители на памперси, да не говорим пък
за какви суми става въпрос в САЩ. Така е - интересa клати феса. Добре, но
щом печелят тройно, какво правят с всичките пари? Част от тях отделят да
платят на "специалисти" да напишат статии колко НЕ-готови са децата ни за
обучение на гърнето. Например д-р Бразелтон (и много други, докато това не се
превърне в част от образованието на педиатрите - добре, че още не се е
стигнало дотам).
И сега - какво пък, ако децата носят памперси с години? Не че нещо,
просто детето на 2 години, вместо да тича, да се катери, да си играе и да се
занимава с игри, изискващи физическа актовност подобна на тази - тичане,
катерене...то се опитва, затруднявано от един памперс (най-често пълен!),
който променя походката към такава, която няма да бъде използвана в
дългосрочен план, намалява бързината и увеличава вероятността детето да се
спъне - вие няма ли да се спънете, ако току-що сте се научили да ходите бързо
и между краката ви стои нещо огромно (от ваша гледна точка) и пълно (защото
мама и тати ги мързи да го сменят - като няма да ви научат на гърнето, поне да
не ви държат с мокри памперси), което ви пречи да си движите краката, както
трябва. Но това е само физическото развитие. А интелектуалното? Там е
по-страшно. Детето на 1 годинка е напълно "готово" да бъде научено на
гърнето, но след като подходящият период за това премине, и от мозъкът му не
е било изисквано да се справя с развитието, мозъкът не намира за необходимо
да работи бързо и качествено. Това е като обучението по математика
(например) - след като мине периодът, в който мозъкът започва да възприема
такава информация, но от него не се изисква да го направи, тази функция
закърнява, а самият мозък решава, че не е нужно да поема информацията, за
която иначе е готов. Чудили ли сте се защо възрастните хора не научават
лесно чужд език? По същата причина - периодът за учене на такъв тип
информация е минал отдавна (като сте били 5-8 клас).
Кога децата са готови да бъдат обучавани да ползват гърне?
Децата са готови от раждането си!
Просто трябва да се въоръжите с търпение и много усмивки за Вашето дете!

Двама млади се срещат, харесват се и се влюбват. Създават семейство и се ражда дете. Чудото на живота! До преди появата на малкото същество ежедневието на двойката се е подчинявало на определени правила – специфични за всяка една. След появата на новия член на семейството е редно правилата да се реорганизират като вече включват и него.
Всяка двойка родители определя собствените си правила. Например: по кое време от деня се случват общите хранения, в колко часа детето трябва вече да е в леглото, дневният режим на детето, контакта на родителите с роднините и приятелите, както и този на детето; по време на хранене мълчи ли се или се общува, гледа ли се телевизия или се слуша музика и т.н. След като веднъж са определени, е необходимо малкият човек да се научи да ги следва.
Около третата година, когато се появява думичката „Аз“ и детето осъзнава себе си като отделно същество, се появява и тенденцията за налагане на собственото мнение и воля. В този период са и най-честите кризи на тръшкане и опити за налагане над възрастните. Много е писано за адекватното поведение на родителите по време на тръшкането, но нека да припомним някои основни неща:
1. Не обяснявайте нищо по време на кризата. Запазете мълчание и оттеглете вниманието си от детето. Кризата ще отшуми, защото не я захранвате с внимание.
2. В никакъв случай не давайте на детето исканото от него в този момент „нещо“. В противен случай ще го научите, че с писъци и въргаляне по пода може да постигне всичко.
3. След като премине кризата, обяснете на детето със спокоен тон защо сте му отказали желаното „нещо“.
По този начин запазвате авторитета си пред вашия наследник, както и задавате границата, че вие като родители вземате важните за него решения, а той или тя е дете, което няма необходимия опит и е нужно да ви следва. Необходимо е също така да уважавате личността и индивидуалността на малкия човек и да му предоставяте избор, за да изрази себе си и предпочитанията си, но само за неща, адекватни на неговия опит и възраст. Например: коя блуза иска да облече днес – синята или жълтата?, с какво предпочита да рисува – с моливи или пастели? И т.н.
Спазването на правила, изграждането на дневен режим и зачитането на граници дава на детето базисна сигурност и ориентири в света и обществото. По този начин се формират понятията за „правилно“ и „неправилно“, „разрешено“ и „забранено“, „безопасно“ и „опасно“, „добро“ и „зло“. Имайки позната структура от правила, детето се развива спокойно, без излишно напрежение и тревожност.
Много важно при изграждането на структурата от семейни правила е и двамата родители да стигнат до общо решение. Ако единият родител разрешава нещо, а другият го забранява, детето само ще се обърка, ще стане несигурно и тревожно и няма да е наясно кое за него е добре и кое – зле. Уеднаквяване на основните правила е необходимо и когато във отглеждането и възпитанието на детето са включени баби и дядовци.
Малкото същество опознава света като пробва и експериментира с всичко, което му е достъпно, включително и до къде може да стигне - „Какво ли има зад ъгъла?“, „Мога ли да бутна тази стена?“. Тази любознателност е прекрасна, но зад ъгъла може да има пропаст, а бутайки стената, тухлите могат да го затрупат. Възрастният с неговия опит знае какви може да са последствията и негова е задачата да каже: „До тук може! Натам не може!“ И не е необходимо винаги да обяснява със сложни думи защо. Някои основания на възрастните детето в малка възраст не би могло да разбере. Нужно е според възрастта му да се подбират изразите, сравненията и обясненията.Запазвайки родителския си авторитет и научавайки детето си да приема отказ, вие се грижете то да е сигурно, спокойно и защитено.

Диана Петкова – психолог